„Я ПОСЛЕДНИЙ РОМАНТИК...”
Андрей Дмитриевич Дементьев (1928-2018 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РОМАНТИК СЪМ ПОСЛЕДЕН
Романтик съм последен от стар век. В живота
съблюдавам законите на любовта.
И душата ми сякаш е клонка самотна,
от която се ронят последни листа.
Романтик упорит съм от минал век. С пламък
вярвах аз, че светът ни ще бъде щастлив.
Но от вяра горчив белег само остана
в мойта нежна душа като яма от взрив.
Наблюдават предците учудено, строго.
Не разбират живота ни в бъдния смут...
Прекосиха земляците пътища много,
но не стига до Храма случайният път.
Бе ранена душата, сломено сърцето
от надежди без брод, от нахлулия мрак...
Аз в годините прежни заглеждам се, гдето
си останахме ние наивните пак.
Романтик съм последен от тоз век отминал...
И такъв ще остана завинаги там.
През съдбата рани ни жалонът невидим
с наште вяра, надежда, провали и срам.
Ударения
РОМАНТИК СЪМ ПОСЛЕДЕН
Романти́к съм после́ден от ста́р век. В живо́та
съблюда́вам зако́ните на любовта́.
И душа́та ми ся́каш е кло́нка само́тна,
от коя́то се ро́нят после́дни листа́.
Романти́к упори́т съм от ми́нал век. С пла́мък
вя́рвах а́з, че светъ́т ни ште бъ́де штастли́в.
Но от вя́ра горчи́в бе́лег са́мо оста́на
в мо́йта не́жна душа́ като я́ма от взри́в.
Наблюда́ват предци́те учу́дено, стро́го.
Не разби́рат живо́та ни в бъ́дния сму́т...
Прекоси́ха земля́ците пъ́тишта мно́го,
но не сти́га до Хра́ма случа́йният пъ́т.
Бе ране́на душа́та, сломе́но сърце́то
от наде́жди без бро́д, от нахлу́лия мра́к...
Аз в годи́ните пре́жни загле́ждам се, где́то
си оста́нахме ни́е наи́вните па́к.
Романти́к съм после́ден от то́з век отми́нал...
И такъ́в ште оста́на зави́наги та́м.
През съдба́та рани́ ни жало́нът неви́дим
с на́ште вя́ра, наде́жда, прова́ли и сра́м.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Андрей Дементьев
Я ПОСЛЕДНИЙ РОМАНТИК...
Я последний романтик ушедшего века.
Потому и живу по законам любви.
И душа моя, как одинокая ветка,
Что теряет последние листья свои.
Я упрямый романтик ушедшего века.
Верил я, что для счастья воспрянет земля.
Но от веры осталась лишь горькая метка,
Как от взрыва воронка, – в душе у меня.
Смотрят предки вослед, удивлённо и строго.
Нашу жизнь не понять им в далёкой дали…
Разбрелись земляки по нежданным дорогам.
И дороги опять мимо Храма прошли.
Обманулась душа, разуверилось сердце
От ушедших надежд, от нахлынувшей тьмы…
Я пытаюсь в минувшие годы всмотреться,
Где ещё оставались наивными мы.
Я последний романтик ушедшего века…
И таким я останусь уже навсегда.
Пролегла через судьбы незримая веха
Нашей веры, надежды, потерь и стыда.
2009 г.
---------------
Руският поет и писател Андрей Дементиев (Андрей Дмитриевич Дементьев) е роден на 16 юли 1928 г. в гр. Твер. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Пролетарская правда” в гр. Калинин през 1948 г. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1952 г.). Работи като литературен сътрудник на в. „Калининская правда” (1953-1955 г.) и в. „Смена” (1955-1958 г.), редактор в изд. „Молодая Гвардия” (от 1967 г.), зам.-главен редактор (1972 г.) и главен редактор на сп. „Юность” (1981-1993 г.), директор на близкоизточното представителство на телевизията в Израел (1997-2001 г.), водещ на телевизионни поредици и радиопредавания (от 2003 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1959 г.). Секретар е на Съюза на писателите на СССР (1981-1991 г.), съпредседател на Дружеството на писателските съюзи и председател на Асоциацията на тверските землячества (2006 г.), член на Обществената палата на Руската федерация (от 2008 г.), зам.-председател (1990 г.) и първи зам.-председател на международната организация „Российский фонд мира” (2011 г.). Почетен член на Руската художествена академия. Автор е на много книги с проза и публицистика като като „Штрихи большой жизни” (1965 г.), „Август из Ревеля” (1970 г.), „Первый ученик” (1973 г.), „Ни о чём не жалейте вдогонку” (2009 г.), „Россия – страна поэтов” (2014 г.) и др. и на близо 50 стихосбирки като „Лирические стихи” (1955 г.), „Родное” (1958 г.), „Дорога в завтра” (1960 г.), „Глазами любви” (1962 г.), „Про девочку Марину и про смешную птицу” (1963 г.), „Солнце в доме” (1964 г.), „Наедине с совестью” (1965 г.), „Избранная лирика” (1970 г.), „Боль и радость” (1973 г.), „Рядом ты и любовь” (1976 г.), „Азарт” (1983 г.), „Стихотворения” (1988 г.), „Снег в Иерусалиме” (1993 г.), „У судьбы моей на краю” (2002 г.), „Я живу открыто” (2003 г.), „Виражи времени” (2004 г.), „Избранное” (2004 г.), „Нет женщин нелюбимых” (2006 г.), „Новые стихи” (2006 г.), „Лирика” (2007 г.), „Припав к Земле Обетованной” (2008 г.), „И все полно здесь именем его” (2008 г.), „Избранное” (2008 г.), „Все начинается с любви” (2008 г.), „В будущем году в Иерусалиме” (2010 г.), „Я прочел Рублевскую газету” (2010 г.), „Года любви и дни печали” (2011 г.), „Пока я боль чужую чувствую” (2012 г.), „Все в мире поправимо” (2013 г.), „Спасибо за то, что ты есть” (2014 г.), „Я продолжаю влюбляться в тебя” (2015 г.) и др. По негови стихове са създадени над 100 популярни песни. Умира на 26 юни 2018 г. в Москва.